Едно лятно приключение

Почти година е минало, но се реших да го напиша в блога.
През август 2012 щях да участвам в лятната лагер школа по физика на Теодосий Събев Теодосиев. Самата школа се намира в местност “Паниците” на 4км на север от Калофер. На предния ден вече си бях приготвил багажа и купил билети за Пловдив, но какво да стане на следващия ден: успивам се и пропускам автобуса. Какво да се прави – не искам да пропускам първия ден, бързо преглеждам часовете на автобусите, избирам си и отскачам до гарата с багажа. Оказа се, че това беше един лош избор, който доведе до серия от други лоши избори. Хванах си автобуса в 3 часа и след едно дълго пътуване пристигнах в Пловдив в 10 часа. Последният автобус от Пловдив до Калофер обаче се оказа, че е заминал преди 30 минути. Бях поставен пред една дилема – да прекарам нощта в Пловдив в някой средностатистически хотел (и да се предам) или да хвана такси до Калофер (и да държа на мотивите си докрай). Е, обаче Калофер е на близо 70 км на север от Пловдив и самото такси ми излезе солено, но успяхме да стигнем до предварителен консенсус относно цената с таксиметровия шофьор. И така – пристигнах в Калофер тридесет минути преди полунощ, но оттам накъде? Не знам накъде трябва да отидем, нито пък шофьорът, нито има кой да ни упъти, нито пък GPS-ът на телефона ми работи (имаше 5 км грешка). И така шофьорът ме остави в Калофер посред нощите и аз трябваше сам да диря пътя за Паниците. За щастие намерих къща, която светеше, и след няколко вика се намери добър човек, който да ми помогне. Упъти ме и аз тръгнах по посоката на неговите наставления с чанта на гърба, хванал здраво сак в лявата и лаптоп в дясната ръка. Без лъч светлина вървя си аз по пътя и изведнъж се чуват лаения от цяла глутница кучета. Реших да се върна на началната си позиция и да потърся къде мога да пренощувам. Реших, че е добре да уведомя баща ми и госпожата ми по физика (лагерът е по физика и тя е наясно с местоположението му) като получих редица от инструкции. По едно време обаче минава микробус с английска регистрация – двама българи, които тъкмо се връщат от Великобритания. Влязоха в положението ми и предложиха да ме закарат до лагера по физика. И аз отново реших да уведомя баща ми и госпожата ми по физика с думите: “Качих се в микробус с едни хора, които ще ме закарат до мястото”. Обаче обхват до лагера няма и изведнъж пада, след което мога просто да си представя какво са си помислили баща ми и госпожата по физика. Е, какво да се прави. Настаних се в стаята си и легнах да спа целия премръзнал, тъй като бях само по тениска. На сутринта разбрах как е продължила историята де – госпожата и баща ми са уведомили полицията за това какво се е случило, но те са получили за отговор думите: “Хората в Калофер са много мили и нищо не биха направили на момчето”. Такива и се оказаха. Да се развикаш посред нощ и да получиш най-дружелюбно помощ – това ако не е добрина, не знам какво е.
Накрая всичко свърши добре, макар и в даден момент да изглеждаше зле. Честно казано си бях харесал един камион, на който да пренощувам, и вече обмислях как да употребя пособията си в сака, как да се прикрия, ако завали дъжд, какво да направя, ако се появят кучета. Сигурно и на вас ви се е случвало да обмисляте как бихте действали в дадена тежка ситуация от рода на – в банка сте, появяват се обирджиите и вие решавате да спасите деня. Цялата история ще остане като обица на ухото ми – никога да не се успивам и внимателно да правя планове с пътуванията си, за да не се узова отново в непозната местност съвсем сам и без обхват.
Скоро обмислям да напиша една публикация за самия лагер.

Какво е да си гъзар в днешно време?

Гъзари е имало винаги. Вероятно е хубаво да попитам баща ми в какво се е изразявало “гъзарството” в минали години, но в днешно време (2004+) се изразява в следните неща:

– Хубаво е да си започнал работата си по популярността при връстниците си с impulse :) Голяма гъзария беше на времето. Но само да имаш профил не е достатъчно. Все пак всеки чикиджия си правеше импулс за да може да гледа неприлични снимки на каки и свои съученички. Налага се и да качваш снимки пред огледалото в баня с герданче, купено от локалния “всичко по 1 лев” за 5 лв, вдигнал леко фланелката за да покаже плочки и да се прави на нацепен, макар че веднага щом седни на компа (първо си преглежда импулса дали има нови +чета – моля ви се… един гъзар не може да си позволи да остане назад с МАТРЯЛА) отваря Google и почва да пише фрази от рода “как да кача маса” и т.н.

– Задължително е после (през 2008-2009) да преминеш на Facebook, въпреки че той е създаден много по-рано. Там трябва да добавиш своите аверчета (модерна дума – ако си гъзар, я запомни) като братя, братовчеди, бащи, лели, стринки, леля от страната на майката на братовчеда на вуйчото. Трябва да търсиш фрази, които не разбираш, но звучат умно. Сайтове от рода на haresai.net доста помагат.

– Добре е да ходиш на по кафенца, да оставяш бакшиш от парите, които е дал баща ти (може и майка ти). Купувай си ненужни неща – купи си iPhone 4, купи си дънки g star, купи си боти адидас, ако щеш, но трябва да е комерсиално, трябва да е популярно, ТРЯБВА ДА Е МАРКОВО!

– Разправяй колко много пиеш, как си се напил и после си счупил два стола.

– Тръгни на фитнес (вдърви се яко) и разпряй, че си тръгнал.

– Ходи минимум с по 20-30 лв като гледай да ги покажеш или поне да се виждат.

– Смей се на по-умните (зубърите – надеждата на България), подигравай ги. Подигравай и по-слабите, хората с проблеми.

– Дръж се вулгарно, отговоряй и псувай колкото се може повече, но не прекалявай, защото ще премниш към ниво сходно на гъзара, а имено селянина.

– Разпрявай кой е баща ти, какво е направил, какво сте си купили, какво работи майка ти.

Изчерпах се с това, но не съм гъзар и не мога да кажа много :)

PHP.net is down

Странно, но днес php.net го нямаше никакъв почти целия ден, което не ми харесва, тъй като исках да разгледам хубаво документацията на няколко функции, които ми трябваха.
Ако се чудите какво да правите, ако ви е скучно, си пускайте Ray William Johnson в YouTube или BreakingNYC пак със същия пич. В канала RayWilliamJohnson пуска клипчета, които съдържат забавни клипчета, които са препоръчани от нас, зрителите. И има още яки неща, за които се е светнал. Определено е добър щом има 1 000 000 събскрайбъра.
BreakingNYC е неговият личен влог (видео блог), където показва какво прави през деня (Ще се влюбите в New York и ще научите повече за живота на една част от американците).

Дарт Вейдър ограбва банка

Вчера мъж се опитал да обере банка преоблечен като Дарт Вейдър!!! За съжаление Люк не е бил там да го спре.
Всички си мислели, че е шега, но това далеч не било така.
Нашият човек взел пари и избягал, а банката все още не знае точно колко :)
Найс а? Living in America…