Едно лятно приключение

Почти година е минало, но се реших да го напиша в блога.
През август 2012 щях да участвам в лятната лагер школа по физика на Теодосий Събев Теодосиев. Самата школа се намира в местност “Паниците” на 4км на север от Калофер. На предния ден вече си бях приготвил багажа и купил билети за Пловдив, но какво да стане на следващия ден: успивам се и пропускам автобуса. Какво да се прави – не искам да пропускам първия ден, бързо преглеждам часовете на автобусите, избирам си и отскачам до гарата с багажа. Оказа се, че това беше един лош избор, който доведе до серия от други лоши избори. Хванах си автобуса в 3 часа и след едно дълго пътуване пристигнах в Пловдив в 10 часа. Последният автобус от Пловдив до Калофер обаче се оказа, че е заминал преди 30 минути. Бях поставен пред една дилема – да прекарам нощта в Пловдив в някой средностатистически хотел (и да се предам) или да хвана такси до Калофер (и да държа на мотивите си докрай). Е, обаче Калофер е на близо 70 км на север от Пловдив и самото такси ми излезе солено, но успяхме да стигнем до предварителен консенсус относно цената с таксиметровия шофьор. И така – пристигнах в Калофер тридесет минути преди полунощ, но оттам накъде? Не знам накъде трябва да отидем, нито пък шофьорът, нито има кой да ни упъти, нито пък GPS-ът на телефона ми работи (имаше 5 км грешка). И така шофьорът ме остави в Калофер посред нощите и аз трябваше сам да диря пътя за Паниците. За щастие намерих къща, която светеше, и след няколко вика се намери добър човек, който да ми помогне. Упъти ме и аз тръгнах по посоката на неговите наставления с чанта на гърба, хванал здраво сак в лявата и лаптоп в дясната ръка. Без лъч светлина вървя си аз по пътя и изведнъж се чуват лаения от цяла глутница кучета. Реших да се върна на началната си позиция и да потърся къде мога да пренощувам. Реших, че е добре да уведомя баща ми и госпожата ми по физика (лагерът е по физика и тя е наясно с местоположението му) като получих редица от инструкции. По едно време обаче минава микробус с английска регистрация – двама българи, които тъкмо се връщат от Великобритания. Влязоха в положението ми и предложиха да ме закарат до лагера по физика. И аз отново реших да уведомя баща ми и госпожата ми по физика с думите: “Качих се в микробус с едни хора, които ще ме закарат до мястото”. Обаче обхват до лагера няма и изведнъж пада, след което мога просто да си представя какво са си помислили баща ми и госпожата по физика. Е, какво да се прави. Настаних се в стаята си и легнах да спа целия премръзнал, тъй като бях само по тениска. На сутринта разбрах как е продължила историята де – госпожата и баща ми са уведомили полицията за това какво се е случило, но те са получили за отговор думите: “Хората в Калофер са много мили и нищо не биха направили на момчето”. Такива и се оказаха. Да се развикаш посред нощ и да получиш най-дружелюбно помощ – това ако не е добрина, не знам какво е.
Накрая всичко свърши добре, макар и в даден момент да изглеждаше зле. Честно казано си бях харесал един камион, на който да пренощувам, и вече обмислях как да употребя пособията си в сака, как да се прикрия, ако завали дъжд, какво да направя, ако се появят кучета. Сигурно и на вас ви се е случвало да обмисляте как бихте действали в дадена тежка ситуация от рода на – в банка сте, появяват се обирджиите и вие решавате да спасите деня. Цялата история ще остане като обица на ухото ми – никога да не се успивам и внимателно да правя планове с пътуванията си, за да не се узова отново в непозната местност съвсем сам и без обхват.
Скоро обмислям да напиша една публикация за самия лагер.

My Cambridge interview – stay, questions and much more

About 3 months ago I had the opportunity to be interviewed for the University of Cambridge. Though I have not received an offer, I would like to depict my experience and give some advice to future Cambridge applicants.

Intro
I applied for a CompSci major at Christ’s College. Myself, I think that his was my first mistake regarding my application. I have decided to apply to Cambridge on a whim and I have not embarked on a research to select which the most appropriate college. I should have carefully examined all the colleges. My mistake was that Christ’s College is one of the small colleges. There are about 15 CompSci candidates a year and they pick only one or two. Although the chance for every college is about the same, it is more suitable to select a college in which the enrolled students are roughly 60-70 or more.

The travel
There was a storm on the day before my interview and I almost missed my flight. I landed safely in London on the 5th of December. Basically, I caught the bus for St Pancras, got me some food and caught the train for Cambridge from King’s Cross. It took me about an hour to get to Cambridge. The people were exceptionally friendly – I met a priest (as funny as it may seem) who helped me reach Christ’s College. Because I had been a little early, I had to wait for about two hours in the nearby coffee (EAT.). All applicants were irritated because the rooms were quite cold despite the heating. All of the other candidates were nervous due to the imminent interviews – I guess studying in Cambridge could be really important for some people.

The interview
I had two interviews – one in Mathematics and one in Computer Science. I was asked two questions during my Maths interview. Before the questions, he introduced himself and told me not worry if I make some mistakes. The interview went for about 20 minutes. The problems were:
1) Draw me the graph of y^2 – x^2 = -1 . This includes the graphic, asymptotes, and etc. Next I had to talk a little about for a more general case y^2 – x^2 = a where a is a constant. I did a few mistakes but the interviewer gave me the opportunity to correct myself. They know that it is stressful to be in a foreign environment.
2) Given a set of n elements, what is the count of subsets we can derive from the initial set. Again I made a few mistakes, but I managed to correct myself and tackle the problem. After you tell him the answer, which is (2^n), you will have to prove it. You will have to mathematical induction.
Next was the CompSci interview. I had an one-hour break. This time there were two interviewers. They introduced themselves and asked me some introductory questions:
1) Why do I want to study Computer Science?
2) How do I see myself in 5 years?
Next, the main questions followed:
1) You have a set of users and their passwords in a file (handles me a paper with examples). What is the problem? Do you see something which is not right? What would you correct?
The list contained something like:
george 123456
sam qwerty

First I talked about keeping the information in a database, because it is easier to handle the info and it is more secure. Then I mentioned hashing the passwords using md5, sha1 + salt. I guess I had to tell them about setting an appropriate id for every user so that we could search for a user in O(1) given by its index.
2) How would you hack the website?
I told him about a brute force attempt. The interviewer was obviously not familiar what brute force means, so I had to explain to him. We had a little talk and proved him wrong – he was like “Yeah, that’s right”.
3) You have a set of 1000 cards. How would you sort them?
I told him about using quicksort (fast, but harder to code) or bubblesort (slow, but easier to code). He laughed that I would use quicksort for sorting a deck of cards (yeah, it would seem funny using this algorithm in a real life scenario). He told me to explain bubblesort and to calculate the number of comparisons and swaps of cards. Then he told me to explain insertsort. I wold him about using binary search to find the appropriate place for the card in ordered set of cards. He again told me to tell the number of swaps and comparisons.
Basically, this was pretty much everything. I really thought I had aced the interviews, but unfortunately I was rejected.

My advice: I felt in love with Cambridge the moment I visited the city. It is really nice, the people are cool and friendly and London is just an hour away from Cambridge. If you are given the opportunity to study there, unless you have offers from the Ivy League or other cool universities in the U.S., you should definitely enroll.

If you have any questions, I would be more than honored to answer them. : )

Мъката на един народ

Умишлено се абстрахирам от това да напиша този блог пост на английски, поради страха ми, че няма да успея да предам мъката, която мъчи душата ми на чужд език.
През последната година се нагледах на нещастията на множество хора и несправедливостите в нашето отечество. Ни най-малко ще успея да ги обхвана, тъй като едва съм успял да опитам от кладенеца на живота, но този блог пост ще представлява огледало на моите мъки.
Най-голямата ми мъка е, че ако искам да имам бъдеще и да правя наука, то трябва да напусна България. Първоначално ще се спра на образователната система.
Плачевно е, че учениците в някога елитните гимназии са мързеливци и “утайки”. В 9 и 10 клас се заблуждавах, че съм направил голямата грешка да вляза в езикова гимназия вместо в математическа. Сега разбирам, че няма значение в какво училище учиш, а какво искаш ти. Вярно е, че в математическа гимназия щях да получа повече знания по предметите, които ме интересуват, но важното е дали щях да ги усвоя. В крайна сметка се оказва, че в математическите гимназии в България има една групичка изявени и една групичка мързеливи. Мързеливите са тези, които не ходят по олимпиади и не правят проекти. Изявените са умните и интелегентни представители на училището си като някои от тях се представят достойно на международни олимпиади и в общия линии бутат България напред. Но не разликата в учениците е плачевното. Плачевното е лошият контрол над учителите в училищата. Точно тази липса на контрол води до несправедливости в оценяването на учениците. Бих могъл веднага да дам пример. Всички в моя клас имат шестици по физика, информатика и инф. технологии. Как според вас това е възможно. Истината е, че учителите умишлено дават лесни контролни, не спират преписването и завишават оценките. Както ми разказа един учител за обръщението от по-висш в училището: “Г-н/г-жа *, това е езиково училище. Тук не се преподава наука. Затова давай по-лесни контролни”. В крайна сметка какво се случва сега, когато съм 12-ти клас. Всички ще са отличници по физика, информатика и инф. технологии. Разбира се, проблемите не са само по тези предмети. Учителите умишлено понижават летвата и по другите предмети. По математика е същото – ученици, които имат знания за 2 или 3, получават 4 или 5. Успяват да препишат, подмазват се малко, молят се малко и получават добри оценки. Това редно ли е? Сега, когато кандидатстваме, как ще разбере оценяващият, че между моите и техните знания има една огромна пропаст, която никога няма да бъде запълнена, а ще продължи да става по-дълбока и по-широка. Никога няма да разбере и ние ще сме равни пред оценяващия. Затова не е редно завишаването на оценките. Затова хора със знания не успяват да влязат, където искат. Затова стимулът за наука и учение е смачкан от образователната система.
Как би могъл да бъде решен проблемът? Трябва да взаимстваме от вече доказани образователни системи като американската и много други. Не бива да оставяме със закостенялата ни сегашна система. Ето и един проблемите на нашата образователна система. Да разгледаме следния случай:
След години си представете, че решите да учите в щатите. Ще трябва да изпратите вашите оценки. Обаче, университетите в щатите много добре знаят, че нашите оценки са завишени. Това е факт и те ще играят малка роля, когато аз кандидатствам тази година, и още по-малко, когато вие кандидатствате след N години, ако не се направи нещо по въпроса.
Всички учители са с мисълта, че това не е такова училище и че няма да се преподава такова нещо на високо ниво (задължителна подготовка!). Така се оказва, че твърдението на Теодосий Събев Теодосиев за образованието е напълно вярно: “Има разделение на труда и все повече хора знаят все повече за по-малко неща. И накрая знаят всичко за нищо”. Това ни очаква! Както всеки народ е заслужил политиците си, така всеки народ е заслужил звездите си (препратка към Биг Брадър), но най-вече е заслужил бъдещето си! Не очаквайте България да стане лидер, не очаквайте България да излезе от мизерията, не очаквайте статута на живот да се промени значително!

Мъката продължава!

Не мога да не обърна внимание на един мой учител и приятел, чието име няма да спомена. Бих казал, че го съжалявам, но това би изглеждало изключително обидно! По-скоро му съчувствам, че е толкова умен, а не глупав! Съчувствам му, че иска, че се бори и че има цели! Съчувствам му, че си е поставил за цел да твори наука в България и че иска да образова Българинът! Текущо този човек преподава в селско училище, където учениците са предимно роми, тотално незаинтересувани от училищния процес. Човекът се мъчи: иска да създаде бъдещи олимпийци, бъдещи учени, но не може, защото е закътен в селце и отдалечен от мощните български мозъци. Той иска да даде, но няма на кого.

Никога не съм бил на международна олимпиада, никога няма й да бъда, но крайно неприятно ми остана впечатлението, че е имало случаи, в които умни, знаещи, можещи не са отивали на олимпиада поради липса на средства. Това е случай преди можеби 10 години, но е факт. Текущо пак е възможно да се случи. Държавата ридае, че мозъците заминавали за ЧУЖБИНАТА, но все пак не споменава реалните причини те да заминат. Факт е, че не държавата не поема разноските по олимпиадите – билети, участие, престой, джобни и т.н. Но пък от друга страна дава хиляди левове да се екипират депутатите и полицаите с таблети! За щастие има организации, които помагат на нашите олимпийци и им предоставят средства. Именно АФБ (Американска фондация за България) финансира нашите участници по олимпиадите.

Чувствам, че постът стана твърде дълъг (900+ думи), така че изливането на мъката ми ще продължи в друг пост.

П.С. Макар мъката да е моя, тя би трябвало да засяга всекиго!

Моята равносметка за 2011

2011 беше една много ползотворна година за мен. Запознах се с много нови хора, работих върху различни проекти, прекарах едно прекрасно лято. Записах се на курс по информатика, където наистина научавам нови неща, заобиколен от готини хора. Реших къде искам да уча, после пък реших да се целя по-високо и да се пробвам в САЩ. Сега се подготвям за SAT Math 2 и SAT Physics като по-скоро за първото. Физиката реших да я държа отново през март или май месец, а другите необходими изпити ще останат малко по-натам. Купих си нов лаптоп и таблет (готина работа, но нямам време за него), както и няколко интересни книги. И така отмина една весела, интересна година за мен и предстои една много тежка, състояща се в много учене, евентуални олимпиади и конкурси.

Книга за алгоритми

Реших да си обогатя личната библиотека с още някоя книга за програмиране. Тъй като в последно време ме интересуваха най-много алгоритмите и структурите от данни, реших да си купя точно такава книга. Набързо прегледах книгите на български и попаднах на книгата “Програмиране = ++Алгоритми” на Преслав Наков и Панайот Добриков, която вече 1 път ми бяха препоръчали. Съдържа изключително богата информация за най-често срещани алгоритми и структури от данни (над 600 страници). Закупих си я за 33.00 лв от книжарница “АБВ”. Силно я препоръчвам на хората занимаващи се с програмиране, защото алгоритмите са в основата на всичко – ако не ги знаете, както се казва “ще си останете занаятчии”.

Олимпиада по информатика и информационни технологии

Тази година стана така, че реших да се явя и на двете олимпиади. По информатика на 06.03.2011 се проведе вторият кръг. Задачите както се очакваше не бяха чак толкова лесни. Изкарах 90 (70 на calc и 20 на palind) точки от 300, което ме радва, че все пак нещо съм решил. Почти на 100% съм сигурен, че няма да стигна до трети кръг. Догодина ще участвам в А група и надявам се да стигна по-надалеч. Освен по информатика участвам и в олимпиадата по ИТ. Проектът ми за съжаление не е готов, но поне е на високо ниво. То вече се видя кой ще я спечели, а и има защо като виждам какво е направено :)

Тази събота съм на кръжок по информатика за първи път, но ще почна да ходя, тъй като смятам, че има какво да науча.

Нищо конкретно 26.01.2011

Последните дни се развиха добре. Разбрах, че минавам на областен кръг по информатика. ПОБЕДА!!!
Което ми напомня сега да погледна авторските решения на задачите и тези на другите участници. Пуснаха ни в грипна ваканция! ВТОРА ПОБЕДА! И като за капак – вчера имах рожден ден. Вече съм на 17, не по-зрял,не по-различен отпреди, но пък се чувствам все по-близо до една от целите ми – вземането на книжка възможно най-скоро.Купих си и нов парфюм – Thierry Mugler A*Men от BeautyZone. :) Парфюмът е невероятен! Другият, който съм си набелязал, е на Jean Paul Gaultier, но не мога да се сетя, точно кой. Беше от серията Le Male.

Нищо конкретно 12.01.2011

През последните дни не се е случило нищо общо взето освен мъчителните контролни и изпитвания за оформяне на срочния успех. Освен това се подготвям за олимпиадата по информатика, която ще се състои на 22.01.2011, ако не се лъжа. Надявам се да стигна до областен. От МГ Варна има абсолютни вундеркиндове по отношение решаване на задачи (математика,информатика). От други училища не съм забелязал да има участници. От 1ЕГ съм само аз, което е добре, защото няма да се налага да чувам щракащи клавиатури, пуфкания и подобни дразнещи звуци. В близките дни се очаква да продам няколко мои сайта, които отдавна не се поддържат, а само ми хабят ресурси. Това е засега. Надявам се в скоро време да почна да публикувам по-интересни неща и да имам повече време да пиша :)

Моята равносметка за 2010

За някои хора 2010 беше най-ужасната година, за мен се оказа най-добрата година. Отбелязах първите ми успехи в програмирането и моят онлайн магазин просперира и сега е един от най-големите в дадената сфера. Също не усетих и кризата, имаше здраве и късмет. Овладях php до много високо ниво, понаучках c++, запознах се с нови много хора – клиенти и приятели. Много хора ми се довериха да им напиша дадена система. Лятото беше страхотно – плаж, спорт, “купони” и разбира се много време за писане на код. Най-после разбрах какво искам да работя, къде и какво искам да уча. С колегата програмист Иван Стефанов пуснахме http://369.bg под формата на общ проект. Запознах се с още програмисти от България и Света :)
Днес на 31.12.2010 смятам да отпразнувам подобаващо успешната 2010 година и да посрещна дано още по-успешната 2011.
Весело посрещане на новата година на всички!

Какво правих от 23.12.2010 до 29.12.2010

Общо взето нищо не се случи. На 23 отидох на училище, когато часовете бяха по 10 мин., имаше концерт на училището и после отидох до Еконт. След това се прибрах и писах код – php и решавах задачи на c++. Преглеждах разни блогове, писах с потенциални клиенти.
На 24.12.2010 наруших традицията да се яде само постно, тъй като нямаше абсолютни нищо за ядене и аз си взех от магазина едно мезе, което много блажи 😀 Писах код, изграх малко DotA, която спрях, защото почнах да се зарибявам. Освен това, отидох да плувам :)
На 25.12.2010 релаксирах, писах съвсем малко код, хапване, пийване и това е.
На 26.12.2010 отидох да играя виенска на близкото футболно игрище и както винаги – писах код.
На 27.12.2010 писах код, хапвах. Вечерта мониторът ми показваше първи белези на разваляне – картината почва да изчезва от време на време.
На 28.12.2010 мониторът беше тотално развален. Трябваше да отида до Еконт и през това време го занесох до сервиза. Мониторът е LG 20.1 инча, купен от Технополис. Засега се оказват доста по-сериозни от Техномаркет. Както никога си легнах супер рано да спа. За щастие намерих занимания на моя телефон HTC Tattoo.
На 29.12.20 приятел на по-големия ми брат ми даде монитор, който да използвам докато моят е на поправка. Сега се радвам, че имам монитор, и пиша код.