Хотел Данубе (Силистра) – как да се циганееш

Е, ето ни, отиваме на национална олимпиада по физика в Силистра. Сред множеството оферти за хотел, ръководителите ни избраха Хотел Данубе, тъй като предлага НА ПРЪВ ПОГЛЕД невероятни условия на добри цени (5 звезден хотел все пак – чи как). Тръгнахме всички с добри очаквания за идните дни – една приятна олимпиада, приятно градче и хубав хотел – какво повече му трябва на един състезател. Е, не обаче – трябваше да бъдем съсипани с цигании и опити за минаване тънко от страна на хотела.
1) Първата цигания:
След пристигането ни посрещнаха със следните думи: “Оказва се, че няма места в някои стаи, защото има промени”. Забележете: стаите са запазени от 17 дена и никой не ни е уведомил за такива промени. Какви са причините за нашето неудобство: “В хотела са настанени участници от еди-си-коя партия от Кърджали и щели да имат ВАЖНО СЪБИРАНЕ НА ПАРТИЯТА”. Е, разбрани хора са, смилиха се едва ли не и почнаха да ни търсят удобна, приятна стая, в която ние да се починем от изморителния път за предстоящата олимпиада. Настаниха ни в четворна стая, в която бяха наши познати от Варна (може би предварително трябваше да кажа, че сме 2-ма участници от 1ЕГ). Е, обаче стаята съвсем не беше четворна – по-скоро за семейство с 2 деца, които да се поберат на едно малко общо легло. А ние 18 годишни младежи какво да сторим? Да се тъпчим през нощта? Е, циганията им не се получи и накрая ни настаниха в отделна двойна стая (каквато беше запазена преди 17 дена). Каква милост…
2) “Тъй като ползвате намаление, не можете да ползвате СПА услугите на хотела – басейн, фитнес, сауна, джакузи.”. Забележете, че нормалната цена за 1 човек е 70 лв, а нашето намаление е 60 лв. Същевременно хотелът е пълен само защото над 100 човека от олимпиадата в това число ученици, учители, организатори са гости на хотела. За мен намалението се обосновава на бройката, а не на липсата на услуги. Добре де, все нещо трябва да се измисли. Ще платим като трябва. 10 лв щяло да струва на човек всичко. Очевидно е, че се връщаме на първоначалната (НЕНАМАЛЕНА) цена, но не, не било същото. Така се оказва, че ние можем да ползваме тези услуги само до края на деня, а не докато сме гости на хотела (примерно утре до 12 часа). Служителите се оказаха идиоти – никой не схвана простата идея за дискриминацията, която правят.
3) На самата страница са заявили, че предлагат висококачествен интернет. Вече се бях уверил, че гледат да минат тънко и да измамят клиентите си (очевидно не гледат в дългосрочен план на бизнеса си, а гледат сега да направя яката печалба – 10 лв). Но какво му е високоскоростното на интернета не разбрах. Той поне да не прекъсваше, супер щеше да е. Оказва се, че управителят го е ограничил на 2 мегабита, което е 256 кб/с (мега бавно по каквито и да е стандарти).
4) Не спазваха никакви графици. Казва се, че има засекретяване на работите на участниците в 18:30 и затова трябва да почне вечерята в 17:30, но не: те се забавят с един час и самите организатори (т.е. проверяващите) трябва да забавят засекретяването с още един час, защото ресторантът към хотела се бави. От друга страна сервирането беше уникално бавно и имах чувството, че има едва ли не една сервитьорка.
5) В момента на писането на този блог пост няма топла вода и ще трябва да изчакам сигурно до сутринта.
5 звезди, ама друг път. Според отношение не заслужават повече от 3, а според услугите едва ли повече 4, но и толкова им е много. И не съм единственият недоволен разбира се. Днес бях във фоайето да ползвам по-добра интернет връзка и постоянно идваха учители да се карат с управата на хотела – кой за фактури, кой за някакви други проблеми. Явно откъм много страни хотелът ОЧЕВИДНО НЕ СТРУВА!

Едно лятно приключение

Почти година е минало, но се реших да го напиша в блога.
През август 2012 щях да участвам в лятната лагер школа по физика на Теодосий Събев Теодосиев. Самата школа се намира в местност “Паниците” на 4км на север от Калофер. На предния ден вече си бях приготвил багажа и купил билети за Пловдив, но какво да стане на следващия ден: успивам се и пропускам автобуса. Какво да се прави – не искам да пропускам първия ден, бързо преглеждам часовете на автобусите, избирам си и отскачам до гарата с багажа. Оказа се, че това беше един лош избор, който доведе до серия от други лоши избори. Хванах си автобуса в 3 часа и след едно дълго пътуване пристигнах в Пловдив в 10 часа. Последният автобус от Пловдив до Калофер обаче се оказа, че е заминал преди 30 минути. Бях поставен пред една дилема – да прекарам нощта в Пловдив в някой средностатистически хотел (и да се предам) или да хвана такси до Калофер (и да държа на мотивите си докрай). Е, обаче Калофер е на близо 70 км на север от Пловдив и самото такси ми излезе солено, но успяхме да стигнем до предварителен консенсус относно цената с таксиметровия шофьор. И така – пристигнах в Калофер тридесет минути преди полунощ, но оттам накъде? Не знам накъде трябва да отидем, нито пък шофьорът, нито има кой да ни упъти, нито пък GPS-ът на телефона ми работи (имаше 5 км грешка). И така шофьорът ме остави в Калофер посред нощите и аз трябваше сам да диря пътя за Паниците. За щастие намерих къща, която светеше, и след няколко вика се намери добър човек, който да ми помогне. Упъти ме и аз тръгнах по посоката на неговите наставления с чанта на гърба, хванал здраво сак в лявата и лаптоп в дясната ръка. Без лъч светлина вървя си аз по пътя и изведнъж се чуват лаения от цяла глутница кучета. Реших да се върна на началната си позиция и да потърся къде мога да пренощувам. Реших, че е добре да уведомя баща ми и госпожата ми по физика (лагерът е по физика и тя е наясно с местоположението му) като получих редица от инструкции. По едно време обаче минава микробус с английска регистрация – двама българи, които тъкмо се връщат от Великобритания. Влязоха в положението ми и предложиха да ме закарат до лагера по физика. И аз отново реших да уведомя баща ми и госпожата ми по физика с думите: “Качих се в микробус с едни хора, които ще ме закарат до мястото”. Обаче обхват до лагера няма и изведнъж пада, след което мога просто да си представя какво са си помислили баща ми и госпожата по физика. Е, какво да се прави. Настаних се в стаята си и легнах да спа целия премръзнал, тъй като бях само по тениска. На сутринта разбрах как е продължила историята де – госпожата и баща ми са уведомили полицията за това какво се е случило, но те са получили за отговор думите: “Хората в Калофер са много мили и нищо не биха направили на момчето”. Такива и се оказаха. Да се развикаш посред нощ и да получиш най-дружелюбно помощ – това ако не е добрина, не знам какво е.
Накрая всичко свърши добре, макар и в даден момент да изглеждаше зле. Честно казано си бях харесал един камион, на който да пренощувам, и вече обмислях как да употребя пособията си в сака, как да се прикрия, ако завали дъжд, какво да направя, ако се появят кучета. Сигурно и на вас ви се е случвало да обмисляте как бихте действали в дадена тежка ситуация от рода на – в банка сте, появяват се обирджиите и вие решавате да спасите деня. Цялата история ще остане като обица на ухото ми – никога да не се успивам и внимателно да правя планове с пътуванията си, за да не се узова отново в непозната местност съвсем сам и без обхват.
Скоро обмислям да напиша една публикация за самия лагер.