Мъката на един народ

Умишлено се абстрахирам от това да напиша този блог пост на английски, поради страха ми, че няма да успея да предам мъката, която мъчи душата ми на чужд език.
През последната година се нагледах на нещастията на множество хора и несправедливостите в нашето отечество. Ни най-малко ще успея да ги обхвана, тъй като едва съм успял да опитам от кладенеца на живота, но този блог пост ще представлява огледало на моите мъки.
Най-голямата ми мъка е, че ако искам да имам бъдеще и да правя наука, то трябва да напусна България. Първоначално ще се спра на образователната система.
Плачевно е, че учениците в някога елитните гимназии са мързеливци и “утайки”. В 9 и 10 клас се заблуждавах, че съм направил голямата грешка да вляза в езикова гимназия вместо в математическа. Сега разбирам, че няма значение в какво училище учиш, а какво искаш ти. Вярно е, че в математическа гимназия щях да получа повече знания по предметите, които ме интересуват, но важното е дали щях да ги усвоя. В крайна сметка се оказва, че в математическите гимназии в България има една групичка изявени и една групичка мързеливи. Мързеливите са тези, които не ходят по олимпиади и не правят проекти. Изявените са умните и интелегентни представители на училището си като някои от тях се представят достойно на международни олимпиади и в общия линии бутат България напред. Но не разликата в учениците е плачевното. Плачевното е лошият контрол над учителите в училищата. Точно тази липса на контрол води до несправедливости в оценяването на учениците. Бих могъл веднага да дам пример. Всички в моя клас имат шестици по физика, информатика и инф. технологии. Как според вас това е възможно. Истината е, че учителите умишлено дават лесни контролни, не спират преписването и завишават оценките. Както ми разказа един учител за обръщението от по-висш в училището: “Г-н/г-жа *, това е езиково училище. Тук не се преподава наука. Затова давай по-лесни контролни”. В крайна сметка какво се случва сега, когато съм 12-ти клас. Всички ще са отличници по физика, информатика и инф. технологии. Разбира се, проблемите не са само по тези предмети. Учителите умишлено понижават летвата и по другите предмети. По математика е същото – ученици, които имат знания за 2 или 3, получават 4 или 5. Успяват да препишат, подмазват се малко, молят се малко и получават добри оценки. Това редно ли е? Сега, когато кандидатстваме, как ще разбере оценяващият, че между моите и техните знания има една огромна пропаст, която никога няма да бъде запълнена, а ще продължи да става по-дълбока и по-широка. Никога няма да разбере и ние ще сме равни пред оценяващия. Затова не е редно завишаването на оценките. Затова хора със знания не успяват да влязат, където искат. Затова стимулът за наука и учение е смачкан от образователната система.
Как би могъл да бъде решен проблемът? Трябва да взаимстваме от вече доказани образователни системи като американската и много други. Не бива да оставяме със закостенялата ни сегашна система. Ето и един проблемите на нашата образователна система. Да разгледаме следния случай:
След години си представете, че решите да учите в щатите. Ще трябва да изпратите вашите оценки. Обаче, университетите в щатите много добре знаят, че нашите оценки са завишени. Това е факт и те ще играят малка роля, когато аз кандидатствам тази година, и още по-малко, когато вие кандидатствате след N години, ако не се направи нещо по въпроса.
Всички учители са с мисълта, че това не е такова училище и че няма да се преподава такова нещо на високо ниво (задължителна подготовка!). Така се оказва, че твърдението на Теодосий Събев Теодосиев за образованието е напълно вярно: “Има разделение на труда и все повече хора знаят все повече за по-малко неща. И накрая знаят всичко за нищо”. Това ни очаква! Както всеки народ е заслужил политиците си, така всеки народ е заслужил звездите си (препратка към Биг Брадър), но най-вече е заслужил бъдещето си! Не очаквайте България да стане лидер, не очаквайте България да излезе от мизерията, не очаквайте статута на живот да се промени значително!

Мъката продължава!

Не мога да не обърна внимание на един мой учител и приятел, чието име няма да спомена. Бих казал, че го съжалявам, но това би изглеждало изключително обидно! По-скоро му съчувствам, че е толкова умен, а не глупав! Съчувствам му, че иска, че се бори и че има цели! Съчувствам му, че си е поставил за цел да твори наука в България и че иска да образова Българинът! Текущо този човек преподава в селско училище, където учениците са предимно роми, тотално незаинтересувани от училищния процес. Човекът се мъчи: иска да създаде бъдещи олимпийци, бъдещи учени, но не може, защото е закътен в селце и отдалечен от мощните български мозъци. Той иска да даде, но няма на кого.

Никога не съм бил на международна олимпиада, никога няма й да бъда, но крайно неприятно ми остана впечатлението, че е имало случаи, в които умни, знаещи, можещи не са отивали на олимпиада поради липса на средства. Това е случай преди можеби 10 години, но е факт. Текущо пак е възможно да се случи. Държавата ридае, че мозъците заминавали за ЧУЖБИНАТА, но все пак не споменава реалните причини те да заминат. Факт е, че не държавата не поема разноските по олимпиадите – билети, участие, престой, джобни и т.н. Но пък от друга страна дава хиляди левове да се екипират депутатите и полицаите с таблети! За щастие има организации, които помагат на нашите олимпийци и им предоставят средства. Именно АФБ (Американска фондация за България) финансира нашите участници по олимпиадите.

Чувствам, че постът стана твърде дълъг (900+ думи), така че изливането на мъката ми ще продължи в друг пост.

П.С. Макар мъката да е моя, тя би трябвало да засяга всекиго!